Пламен Орешарски, министър на финансите в кабинета на Тройната коалиция, пред в. „Преса”
- Г-н Орешарски, защо твърдите, че този бюджет е скучен? На коя страница заспивате?
- Всяка от страниците може да се използва за приспиване. Съжалявам, че за това интервю не си взех миналогодишните ми коментари за тогавашния проектобюджет. Общото не само между сегашния и миналогодишния, а и за проектобюджетите, които ни представят настоящите власти в последните 3 години, е отсъствието на цели и политики. Определено числата доминират над съдържанието.
По-забавни са коментарите на съставителите на проектобюджета. Вижте какво казаха те. Бил най-големият бюджет в нашата история. Да, така е, всеки бюджет от 1997 г. насам е най-големият с изключение на последните три, които бяха по-малки или се доближаваха до бюджета от 2008 г. И какво следва от това… Съдействал за по-нататъшна фискална консолидация. Като погледна в бюджетния дефицит, той е колкото планирания дефицит за настоящата година и по-висок от очакваното изпълнение. Предвижда се ново увеличение на правителствения дълг с над 1 млрд. лева. Ако това е стъпка в посока на фискална консолидация, значи аз нещо не разбирам… Повишавали се доходите. При пенсиите е налице частична индексация, но по професионалните критерии индексациите не се третират като повишаване на доходите… При заплатите – след като новата система на заплащане на служителите от публичния сектор, въведена тази година, реално намали техните доходи, сега властите могат да си позволят и да повишат тук-там някоя и друга заплата… А за минималната работна заплата да му мислят работодателите. Тази мярка не струва почти нищо на бюджета. Затова и с такава лекота властите ползват основно този инструмент – повишаване на минималната работна заплата. Резултатът е най-осезаемо нарастване на безработицата сред нископлатените работници и служители.
- Каква е реалната цел на облагането на лихвите? Състоятелен ли е аргументът „така е в цяла Европа“?
- Да се събере някой друг лев, и никаква друга цел. Бланковият аргумент „така е в цяла Европа“ е безсмислен, а и не е верен. Без да познавам практиките във всички 27 страни, ви уверявам, че практиката е различна. Освен това в преобладаваща част от страните, които облагат лихвите по депозитите, паралелно се освобождават от облагане лихвите по кредитите, които обслужват домакинствата. Не чух подобен подход да се предлага у нас. Ето защо не е така в цяла Европа.
Всяка мярка трябва да подкрепя определена цел. Целта на всяко правителство на развиващите се икономики е да насърчава националните спестявания, т.е. инвестициите. Това обаче не може да стане с данък върху лихвите. Очаквам правителството да ни представи друг инструмент, с който да подкрепя спестяванията в икономиката. Съмнявам се, че мислят в тази посока…
Особено показателен е начинът, по който се лансира този данък. Преди две седмици, когато изтече информация, че при подготовката на проектобюджета се залага данък върху лихвите, Министерството на финансите официално отрече информацията. Сега се оказва, че очакваните приходи от данъка са включени в същия този проектобюджет и евентуалното му отхвърляне ще доведе до необходимост от прекрояване на бюджета. Не знам дали управляващите си дават сметка за хаотичното си поведение, което пряко рефлектира в инвестиционния и бизнес климата и в доверието на домакинствата. Не искам да характеризирам подобни резки обръщания в позициите, но ако бях инвеститор, щях да замразя каквато и да е активност в тази среда.
- Мислите ли, че с десятъка върху лихвите правителството насъсква една срещу друга големи части от обществото?
- Не мисля, че това е целта им, но на практика така се получава. Впрочем опитите за компрометиране на отделни съсловия и противопоставянето им на останалите е познато от досегашната практика на това управление. Да ви припомня за феодалните старци от БАН, за лекарите убийци и алчните полицаи, които имали най-високите заплати и искали още…
- Ако все пак лихвите ще се облагат, не трябва ли да има намалени ставки за депозитите на пенсионери и деца?
- Което и да е облагане може да се усложни безкрайно, но това означава и да се оскъпи. Селектирането на отделни депозити по видове и размери във всички банки е доста скъпо удоволствие, а и влоговете подлежат на раздробяване и видово разнообразяване, така че да се минимализира данъкът. Да не излезе накрая, че несъразмерно висока част от приходите от налога ще отидат за администрирането на този данък. Не е особено рационално действие.
- Новият данъчен режим няма ли да оскъпи кредитите именно заради по-големите разходи на банките?
- Струва ми се, че проблемът до голяма степен може да се реши чрез настройване на софтуера, което да минимализира допълнителните административни разходи. Не мисля, че този проблем може да повлияе съществено върху разходите на банките и да се усети като поскъпване на кредитите.
- Изключвате ли варианта премиерът да отхвърли облагането на лихвите? Има ли игра на лошо и добро ченге в кабинета?
- Нищо не бива да се изключва, когато говорим за това правителство. Примери в тази посока колкото щете. Премиерът многократно е „спасявал“ положението, включително и от самия себе си. Този случай е по-скоро такъв. Облагането на лихвите може да е идея на финансовото министерство, но вече е приета от Министерския съвет, т.е. от премиера. Сега остава да видим ще се опровергае ли за пореден път.
- Реже ли си правителството подкрепата за изборите с въвеждането на нови данъци?
- Бих се изказал позитивно за правителство, което си реже подкрепата за изборите с мярка, която е полезна за икономиката в средно- и дългосрочен план. Например да погасяват предсрочно правителствени дългове с падеж в следващи мандати (справка предходното правителство). Не мисля, че нашият случай е такъв, той е значително по-объркан. Новият данък се въвежда, за да финансира предизборното индексиране на пенсиите и ръста на другите разходи, т.е. правителството си реже подкрепа, за да спечели подкрепа. Ще видим крайния резултат.
- Четейки между редовете, каква според вас е общата философия на този бюджет ляв ли е, десен ли е, безпомощен ли е, или просто некадърен?
- Вие търсите философия… Потърсете я, аз не успявам да открия нищо подобно. Вижте, вече четвърта година властите се оправдават за всяко свое действие с кризата, а в поредния четвърти проектобюджет не откриваме нито една антициклична политика. Точно обратното, мога да посоча доста проциклични мерки, които успешно се реализираха и дадоха своите негативни резултати. Не знам защо се сещам за онзи надпис в каубойския бар, призоваващ посетителите да не стрелят в пианиста, защото той толкова може…
- Кои са реалните печеливши от сметките на хазната за следващата година?
- Да, има сектори, които ще бъдат по-добре финансирани за сметка на другите, но само в номинален израз. Прогнозираната инфлация от 3,4% доста обезценява ръстовете на финансиране на тези сектори. По-важното е, че възстановяването на икономиката ще протича доста бавно, а от това не печели никой.
- Кои са тесните места и къде може сметките да не издържат?
- Когато гледам приходите, не мисля, че са особено напрегнати. Предвиждат ръст от около 8%, преобладаваща част от който идва от планирания ръст на икономиката и прогнозираната инфлация. Като дял от БВП приходите и през следващата година ще останат под нивото си от кризисната 2009 г. и далеч под достигнатата степен на събираемост през 2008-а, при по-високи акцизни ставки на цигари и горива и повишения на някои второстепенни данъци, в т.ч. и с новия данък върху лихвите по депозитите. С други думи, резервите в приходната част остават, друг е въпросът дали властите могат да създадат предпоставки за по-добра събираемост на бюджетните приходи.
Смущават квази бюджетните дефицити или дефицитите, които се натрупват в големите държавни монополи – НЕК, „Булгаргаз“. И понеже правителството не разполага със свободни средства във фискалния резерв, евентуални сътресения в тези компании могат да застрашат разходната част на бюджета или да доведат до ново увеличение на цените на тока и газта. И двата варианта са лоши – първият за бюджета, вторият – за икономиката и домакинствата. Сметките могат да се объркат и при лошо развитие на външната конюнктура – при евентуална нова вълна на кризата във водещите европейски икономики. Подобно нещо обаче е малко вероятно. Засега дори песимистичните прогнози за развитието на европейските икономики са за мека рецесия и слаб икономически растеж, а не за драматични спадове.
- Доколко увеличението на пенсиите е реално? Компенсира ли наистина инфлацията?
- Целта на всяка индексация не е да се увеличат доходите, а да се възстанови тяхната покупателна способност с размера на протеклата във времето инфлация. В този аспект реалният размер на пенсиите ще остане по-нисък спрямо 2009 г. поради частичния характер на компенсацията. Той ще продължи да намалява с размера на инфлацията през следващата година още веднага след планираната индексация на 1 април. А и датата е симптоматична. Вижте само как звучи – първоаприлско индексиране на пенсиите!
/КРОСС/