Коментар на икономическия анализатор Петър Ганев от Института за пазарна икономика, в интервю за БНР, „Преди всички”
330 лева минимална работна заплата от 1 октомври. Пак от тогава 15% увеличение на пенсиите и още 10 % от нова година. Искането е на синдикатите. Те настояват за спешно свикване на Тристранния съвет за сътрудничество. Икономическата логика и очакваните резултати от евентуална промяна в минималната работна заплата са?
Дебатът е много сериозен. Става дума за това трябва ли да има политика на покачване на доходите по принцип. Ако следим дебата от последните години у нас, факт е че правителството всяка година записваше в социалните си документи, че след стягането на коланите, от 2013 г. ще последва увеличение на доходите. Това обещание беше давано много пъти. Като прибавим към него и приближаващите избори, вероятността да има политика за покачване на доходите е огромна. Какво означава това? – Разговор за увеличаване на пенсии и в администрацията и в държавния сектор, където заплатите се определят от държавата. Политиката на доходите трябва да е само там, където държавата плаща.
В частния сектор не й е мястото да се меси във възнагражденията. Вече имаме негативен опит в това отношение. Няма как да създадеш нови работни места, ако си ограничен в поръчките, а държавата ти вдига минималния осигурителен праг.
Ако ще се провеждат разговори със синдикатите, то в най-добрия случай те трябва да се провеждат на ниво предприятия, дори не на ниво сектор. Този механизъм работи при осигурителните прагове, но и той не е съвсем изчистен. Когато договарянето на заплащането е между конкретни колективни органи, то често следва държавната политика. Там пак се пренебрегват интересите на отделни предприятия. Така че най-чистият механизъм е на ниво предприятия. Проблеми може да има, но те са и в частния сектор, и в държавния. Големият проблем е липсата на работа. Пряката връзка на нивото на заплащане е доста субективен фактор, но истината е, че колкото повече оскъпяваш един труд, толкова по-малко такъв труд ще има. Т.е. колкото по-скъпо става нещо, толкова по-малко го потребяваш. Ако вдигнем минималната работна заплата, бихме стимулирали безработицата. Това е на практика положението. По официални данни, този който няма работа е седем пъти по-вероятно да бъде беден, от този който все пак работи, макар и на ниска заплата. Фокусът трябва да е заетост.
Друг въпрос е, че наближават избори, а те винаги имат отражение върху политиката. Въпросът е до колко ще се избяга от разума. Ако искаме повече работа, трябва да направим създаването на работа по-лесно. Синдикатите предлагат един бих казал дискриминационен подход. Те искат подпомагане на работещите, но за безработните и хората извън пазара на труда това не важи. По отношение на инфлацията е трудно да се кажат конкретни числа. Факт е, че има натиск и то чисто монетарен и цените да вървят нагоре. Има и обективни неща за някои стоки, каквито са храните, така че проблеми с инфлацията ще има. В краткосрочен план те няма да бъдат толкова водещи. Инфлацията е дългосрочен проблем, който се корени в това, че в момента за да се спасят икономиките се печатат много пари.
Това е световен мащаб. В България основната тема си остава доходите.
/КРОСС/