Интервю на Драгомира Станоева с министър Тотю Младенов
За коледните добавки към пенсиите, ако може коментар.
Коледни добавки за пенсионерите няма да има. В края на м. октомври бюджетът регистрира дефицит от около 74 млн. лв. За вземането на окончателното решение беше необходимо да се изчакат и предварителните данни за изпълнението на бюджета за м. ноември.
Тъй като и през м. ноември няма излишък, изплащането на коледни добавки за съжаление не е възможно.
Как ще коментирате данните от Евростат, че почти половината българи са на прага на бедността със сериозни затруднения да покриват сметките си.
Понятието бедност има две страни – едната е нормативно-статистическата, а другата е субективното усещане на хората.
Нормално е в условия на икономическа и финансова криза усещането за бедност да се засили,но то не е по различно от всички страни на ЕС.
Независимо от кризата и тежкото състояние на икономиката българското правителство през последните години, не намали пенсии, и социални трансфери за най-нуждаещите се групи от населението. Не се увеличиха данъците и другите отчисления.
Благодарение на последователните усилия за реформиране на пенсионната система и повишената финансова устойчивост предприехме възможното увеличаване на размерите на пенсиите от следващата година, в това число и на минималните пенсии.
До кога мислите, че ще продължава това увеличаване на хората под прага бедността?
При измерването на бедността всяка европейска страна използва и собствен инструментариум. В нашата страна през 2006 г. е въведено нормативно понятието линия на бедност. При определяне на размера на линията на бедност ежегодно се изпълняват обективни условия: да се обезпечава задоволяване на минималните жизнени потребности. Размерът на линията на бедност по тази методика се определя като процент от медиания общ нетен еквивалентен доход на домакинствата. Данните необходими за определяне линията на бедност се предоставят всяка година от Националният статистически институт на база изследване на бюджетите на домакинствата в Република България. През 2012 г. линията на бедност за страната е 236 лв, а разчетите сочат, че рискът от бедност е около 19 %. Линията на бедност за 2013 г. е 241 лв. и при така определената линия на бедност рискът от бедност през 2013 г. няма да се увеличи или ще се увеличи с части от процента.. Много е важно да се се уточни, че така определената линия на бедност послужи и за критерий при определянето на минималната работна заплата за следващата година – 310 лв. По този начин беше постигнато превишение, макар и малко, на нетния размер на минималната работна заплата – 243 лв. (след приспадането на данъците и личните осигурителни вноски) над линията на бедност. По този начин се гарантира отдалечаването на работещите, в това число и на нископлатените, от групата на бедните и този процес трябва да продължи и в бъдеще.
Много важно въздействие върху ограничаването на обхвата на бедността ще имат и повишаване на адекватността на пенсиите, на социалните трансфери и формите на социално подпомагане.
Каква политика трябва да се предприеме спрямо тези хора?
Основна цел на политиката в областта на доходите е повишаване на доходите от труд, отчитайки обективните икономически реалности, възможностите на бюджета и производителността на труда. В изпълнение на политиката по доходите и за подобряване на жизненото равнище на нискодоходните групи от работещите, с ПМС № 250 от 11.10.2012 г. е определен размер на минималната работна заплата от 310 лв. от 01.01.2013 г. За периода 2009 г.-2013 г. минималната заплата за страната отчита ръст от 29,2 на сто. С това повишаване се гарантира задоволяване потребностите на работещите с ниски доходи, възпроизводство на работната сила и гарантиране на потреблението и покупателна способност в условията на криза.
В перспектива се предвижда продължаващ растеж на размера на минималната работна заплата (примерно – с 20 лв. на година, в зависимост от конкретните условия).
Добре работи системата за подпомагане на нискодоходните домакинства, в това число и чрез актуалните за отоплителния сезон помощи за енергийно подпомагане. Ще работим за по-точното насочване на трансферите и предотвратяване на неправомерното получаване.
Доказани форми на обществена солидарност ще получат своето развитие – обществените трапезарии, социалната икономика, ще продължим да разчитаме на подкрепата на местни и национални организации, като Българска православна църква, например.
/КРОСС/